• 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
Super User

Super User

Сряда, 19 Ноември 2014 02:00

Diving

Man’s desire to explore the underwater world is as old as man himself. In Greece, a country whose coastline extends over 16.000km, daily life is directly related to the sea. Enclosed and ancient, the Mediterranean Sea with its steep rocky coasts, the great depths and crystal clear waters, hides inside a magical world, unknown to most! Entry to the wonderful world of aquatic life evokes respect and solidarity to the unique world of the Mediterranean Sea and inspires the young and old to become sensitized and mobilized with regard to issues relating to the healthy future of the aquatic environment.

Сряда, 19 Ноември 2014 02:00

Tристиника

Живописно средновековно село край морето с превъзходен пясък. Археологическите находки датират от ХІV в. Според традицията селото е пресичано от река, която е набавяла достатъчно вода, за да функционира тепавица за вълна. Тристиника е умалително и означава дребна тръстика. Според друга версия в селото е станала битка и понеже нападателите били три пъти по-многобройни от бранителите, всеки е трябвало да убие поне по трима (трис ке ника – трима и ще победиш, от гр.).

Сряда, 19 Ноември 2014 02:00

Aнтичната Потидея

Античната Потидея е създадена през 600 г.пр.Хр. на шийката на полуостров Палини. 

Както личи от името на града, негов покровител е бил бог Посейдон. По време на похода на Ксеркс срещу Гърция през 480 г.пр.Хр. градът е покорен след обсада. Година по-късно обаче се възстановява и устоява на обсадата на Артабаз. Същата година е единственият град в антична Македония, който заедно с други гръцки полиси участва в битката при Платея. През 349/8 г.пр.Хр. градът последва съдбата на други полиси от Халкидики и влиза в царството на македоните. 

След като за около 40 години е изоставен, през 316 г.пр.Хр. Касандър издига на мястото на Потидея нов град, на който дава името си: Касандрия. До превземането на Македония от римляните (168 г.пр.Хр.) Касандрия се превръща в един от най-могъщите полиси в Македония. Вероятно към това време се отнася прокопаването на канала, което улеснява корабоплаването и дава тласък на търговията и икономическото развитие. През 168 г.пр.Хр. е превзет от римляните и познава нов период на разцвет. 

Упадъкът на града е свързан с нашествията на хуните, които през 540 нахлуват в Македония. Така въпреки усилията на Юстиниан, изворите от ХІV в. говорят за напълно запустелия град Касандрия. Неговата крепост, която е важна за отбраната на целия полуостров, е възстановена от Йоан VІІІ Палеолог през 1407 г., както и от венецианците по-късно. През 1430 г. градът е превзет от османците. По време на въстанието от 1821 г. отбранителните съоръжения са ремонтирани и повторно използвани, а към същото време се отнася повторното прокопаване на канала. През 1821 г. крепостта се укрепява и там се сражават храбро въстаналите жители на Халкидики преди "погубването на Касандра", известното клане, годишнината от което се отбелязва тържествено всяка година на 14 ноември. Градът е построен през VІІ в.пр.Хр. от коринтците на място, където дотогава е имало поселище с името Палини, и поради важното си местоположение става могъщ град. Това е единственият полис от Халкидики, който взима участие в битката при Платея и името му е изписано на бронзовия триножник, който победителите дарили на боговете.

Сряда, 19 Ноември 2014 02:00

Богопомазаната крепост непоси

Крепостта се намира в местността Непоси и е построена през V в. върху място, което е обитавано поне от ІІ в.пр.Хр. Заключенията от теренните проучвания до момента са следните: На върха на укрепен хълм, който е непревземаем поради местоположението си, е изградена най-голямата крепост в Халкидики Кастели, както я наричали жителите на Палеохори. Единствената връзка между хълма и планината е една тясна и стръмна пътека. От трите си страни хълмът се мие от реката Палеохоринос лакос, основен приток на Хавриас, чийто води бушуват в дълбоката 30-40 метра пропаст. Хълмът е заобиколен от особено красива природа с пищна растителност. Крепостта заема площ от 15 декара и е оградена от стена с дължина 800-1000 метра и височина 4-5 метра. Стената изглежда е имала три строителни фази, които се отличават на височина и показват как е била пристроявана след всяко разрушение.

Сряда, 19 Ноември 2014 02:00

Aнтичната Cермила

Градът е най-старото поселище в Халкидики. В Античността се е наричал Сермилия, е през Средновековието – Ермилия. Мястото е обитавано още от праисторически времена. Античната Сермила се е намирала на мястото, което днес се нарича Платя тумба. В този район се е намирала също античната Калиполи (днес археологически резерват). Наскоро в района беше открита монета, която датира от около 500 г.пр.Хр. Мястото е било метох на манастира Дохиар, като от това време е запазена вятърна мелница, която днес е забележителност. Храмът на свети Георги датира от 1818 г. По време на турското робство, през 1854 г. в Ормилия дебаркира военен отряд на бежанци от Македония, на който гръцкият крал Отон е наредил да предизвика въстание. То обаче е потушено от турците. На това място дебаркира е водачът на Критското въстание (1866-69 г.) Леонидас Вулгарис и капитан Георгакис Мадемохорианос, но също се провалят, победени от турците преди да развият силите си. [2]. В сградата на кметството някога е било килийното училище, изградено през 1909 г. и носещо монограм на султан Абдул Хамид с дата от 1907 г.

Сряда, 19 Ноември 2014 02:00

Xрам на амон зевс

Един от важните храмове, намерени в Халкидики, е този на Амон Зевс, който е открит през 1969 г., докато се строи хотел, което предизвиква срутването на основата на храма. Продължилите през 1970, 1971 и 1973 г. разкопки показват, че на това място в полуостров Касандра през втората половина на VІІІ в.пр.Хр. евбейските колонисти от град Афитис построяват храм на Дионисий, когото са почитали заедно с нимфите в пещерата под скалата в югозападния склон над селото. Култът в пещерата, където поклонниците се спускали по изсечена в камъните стълба, продължава и през следващите векове чак до ІІ в. 

На равно място в северната част на това място към края на V в.пр.Хр. е издигнат храм на божеството с египетски произход Амон Зевс. Първоначално към края на V в.пр.Хр. е изграден зидан олтар, но по-късно – през втората половина на ІV в.пр.Хр. до олтара е издигнат храм периптер в дорийски ордер и с каменен антаблеман (горната част на храма). Последният е заменен от мраморен храм към края на ІІІ или началото на ІІ в.пр.Хр. след като е пострадал. Покривът е украсен с керамични скулптирани и оцветени плочи. Реконструкцията му е възможна благодарение на архитектурните детайли, намерени разпръснати около храма. 

През римската епоха (І-ІІ в.) храмът е преустроен и на южната му къса страна са построени две стъпаловидни пристройки, а помежду им върху стария олтар е издигнат нов, по-малък. В това открито пространство вярващите вероятно са ставали свидетели на някакви процесии. Както сочат находките, тази фаза на храма е траяла до времето на наследниците на Константин Велики, когато е окончателно разрушен. Част от раннохристиянска баня, която е открита в северния край на обекта, е свързана вероятно с продължаването на култа през първите векове на Християнството, но и по-късно през средновековието. Изоставянето на храма е последвано от разграбване на камъните от монасите в руския манастир "Пантелеимон", чийто метох става това място.

Сряда, 19 Ноември 2014 02:00

Aнтичната Mенде

Античният град Менде, който познава икономически разцвет заради износа на прочутото мендийско вино, е бил една от колониите на Еретрия в полуостров Палини през VІІІ в.пр.Хр. Основният археологически обект, с размери 1200 х 600 м. е на равното възвишение и по склоновете на обрасъл с иглолистни дръвчета хълм, който плавно завършва в морето. На акропола, наричан още Вигла, който се простира югоизточно на най-високата точка на хълма, са намерени подземни складови помещения с керамика (редици с изкопи-делви), датиращи между ХІІ-VІІ в.пр.Хр. На възвишението, известно като Ксефото, проучвателен срез локализира част от стената на класическия град. В Предградието, което споменава Тукидид и което заема крайбрежната част на града извън античните стени, са разкрити няколко последователни фази на обитаване от ІХ до ІV в.пр.Хр. В крайбрежното гробище, намерено на плажа на хотел Менди, са разкрити общо 241 погребения, основно на бебета и малки деца, поставени в големи делви, които датират от края на VІІІ до началото на VІ в.пр.Хр. Делвите носят графична или издълбана украса с растителни и геометрични мотиви и са представителни образци за керамиката на Халкидики. Храмът на античния град е намерен в песъчливия, стръмен нос Посиди на 4 км. западно от Менди. Сред разкопаните сгради е храмът на Посейдон от началото на V в.пр.Хр., който е засечен и на поредица от гравирани надписи върху керамични съдове. 

Резултатите от разкопките в антична Менде до момента са смятани за изключително важни, понеже показват, че на това място е имало селище със силни евбейски влияния още от края на ХІІ и началото на ХІ в.пр.Хр. Характерът на това ранно поселение не може още да се определи, но определено трупаме познания за евбейските колонии в Халкидики, но и за търговските връзки между северноегейските градове по времето на Тъмните векове.

Сряда, 19 Ноември 2014 02:00

Aнтичният Aкант

Античният Акант е бил основен град-пристанище в източната част на Халкидики и един от най-важните градове в цяла Македония. Заема стратегическо място между два морски бряга, в близост до Йерисос и на пътя между Урануполи и Света гора. Акант, колония на андросци според Тукидид (ІV 84.1) или на андросци и халкидци според Плутарх, се заражда около средата на VІІ в.пр.Хр. върху праисторическо селище. Градът е прочут с широкото си монетно обращение през Античността. За основен източник на богатството му се смята земеделието. 

В исторически план Акант играе роля по време на Гръко-персийските войни, когато е на страната на персите, първо през 490 г.пр.Хр. в съюз с Мардоний и после през 480 г.пр.Хр. на страната на Ксеркс, когото подпомага в изграждането на канала на полуостров Акти. По-късно влиза в Делоския съюз и помага на Атина в Пелопонеската война. След Никиевия мир през 421 г.пр.Хр. Акант се радва на краткотраен период на независимост до експанзията на македоните, под чийто контрол минава през ІV в.пр.Хр. Градът е опустошен от римляните около 200 г.пр.Хр. (Тит Ливий, 31.45.15 и др.), но пристанището продължава да функционира. По време на римската империя градът става провинция (conventus на римските граждани). Акант сече големи емисии сребърни монети за пръв път около 530 г.пр.Хр. по евбейски образец. Около 424 г.пр.Хр. се наблюдава промяна в монетосеченето на Акант, като вече се използва финикийски образец. Последните емисии монети на Акант могат да се датират към средата на ІV в.пр.Хр.

Сряда, 19 Ноември 2014 02:00

Mанастирът Зигу

Манастирът Зигу (Франгокастро) е извън пределите на Света гора. Това е древен светогорски манастир, учреден в средата на Х в. и разрушен малко преди 1198 г. Днес е запазена отбранителната му стена с десет кули, която обгражда площ от 5,5 декара. Манастирската черква от първата четвърт на ХІ в. е запазена на височина до 4 метра. Това е кръстокуполен храм с два погребални параклиса, който има четири строителни фази. 10- Дирекция за византийски античности извършва систематични разкопки за разкриването и изучаването на строителната история на средновековния манастир Зигу, отбелязва археологът Йоаким Папангелос.

Сряда, 19 Ноември 2014 02:00

Aнтичен Oлинт

Олинт е античен град в Халкидики, построен в плодородна равнина, в дъното на Торонейския залив и близо до началото на полуостров Палини (днес Касандра) на разстояние 60 стадия (ок. 11,5 км) от Потидея и на 4 км. от морето. 

Исторически данни 

Мястото се обитава от неолитната епоха (5300-4500 г.пр.Хр.). Думата Олинт е предгръцка и означава по всяка вероятност ‘дива смокиня'. Съгласно традицията градът е наречен така от Олинт, сина на речния бог Стримон. Херодот споменава, че градът е завладян от ботиеите от Ематия през VІІ в.пр. Хр. 

Районът е принадлежал на тракийското племе ботиеи, което го владее до 479 г.пр.Хр. Тогава персийският военачалник Артабаз решава, че градът готви бунт срещу Великия владетел. Артабаз посича жителите му и предава изпразнения град на халкидците от околността. Като част от Делоската симахия Олинт вероятно е бил незначим, защото се споменава, че внася само 2 таланта, докато съседните Скионе, Менде и Тороне внасят по 9, 8 и 6 съответно. 

През 432 г.пр.Хр. става център на Халкидския съюз, създаден от Пердикас, македонския владетел, като там се заселват халкидци от съседни селища. Същата година се отделя окончателно от Делоската симахия. Бразидас го използва като база за експедицията си от 424 г.пр.Хр. През ІV в.пр.Хр. става важна политическа сила, като център на Халкидския съюз. Сведения за дейността на Халкидския съюз могат да се намерят от времето на Никиевия мир (421 г.пр.Хр.), когато халкидците предприемат обща дипломатическа постъпка и се съюзяват с аргосците. Намерени са монети на съюза, които са датирани със сигурност от 405 г.пр.Хр. Безспорно е, следователно, че съюзът е създаден преди края на V в.пр.Хр. и мотивът за учредяването му е общата отбрана срещу евентуално атинско нападение. След края на Пелопонеската война съюзът се развива бързо. Около 390 г.пр.Хр. халкидците сключват важен договор с македонския владетел Аминт и до 382 г.пр.Хр. в съюза на халкидците се включват множество гръцки полиси на запад от Струма, сред които и Пела. 

Същата година Спарта заповядва на жителите на Акант и Аполония, които се страхуват, че ще бъдат завладени от халкидците, да нападнат Олинт. След тригодишна война без победител халкидците се съгласяват да разтурят съюза (379 г.пр.Хр.). „Разтурянето” е формално, защото две години по-късно съюзът е сред членовете на Атинската морска симахия (378-7 г.пр.Хр.). Двайсет и две години по-късно, по време на Филип Македонски Демостен описва Олинт като по-силен от времето преди спартанската експедиция. По общо мнение градът е бил огромен, а съюзът е обхващал 32 града. Във войната между Атина и нейните съюзници през 357-55 г.пр.Хр. Олинт първоначално е на страната на Филип. По-късно, уплашени от увеличаването на мощта на Филип, халкидците сключват съюз с Атина, но въпреки нейните усилия и конкретно на Демостен, градът се предава на Филип (348 г.пр.Хр.), който го сравнява със земята. 

Археологически данни 

Градът от класическата епоха е бил изграден по Хиподамовия план на площ 600 х 300 м в правилни жилищни квадрати, които се разделят от хоризонтални и коси улици. За отбелязване е, че не е намерен градският театър. Къщите са имали два етажа и вътрешен двор. От южната страна се е намирала агората, а от източната – къщите на заможните. Сред вилите, които са разкопани, е тази на Добрата Тюхе, на актьора, както и на Еросите близнаци. В тях са разкрити подови мозайки, съдове, накити и глинени статуетки. Първите археологически находки датират от 1928 г. Последните разкопки са от 90-те години на ХХ в. 

Археологически музей на Олинт 

От 1988 г. в археологическия резерват Олинт функционира археологически музей. Неговата цел и да даде на посетителите завършена представа за историята на античния град, но и да опише разкопките и реставрацията. Всичко това става изключително с аудиовизуални средства.

Страница 14 от 16