Един от важните храмове, намерени в Халкидики, е този на Амон Зевс, който е открит през 1969 г., докато се строи хотел, което предизвиква срутването на основата на храма. Продължилите през 1970, 1971 и 1973 г. разкопки показват, че на това място в полуостров Касандра през втората половина на VІІІ в.пр.Хр. евбейските колонисти от град Афитис построяват храм на Дионисий, когото са почитали заедно с нимфите в пещерата под скалата в югозападния склон над селото. Култът в пещерата, където поклонниците се спускали по изсечена в камъните стълба, продължава и през следващите векове чак до ІІ в. 

На равно място в северната част на това място към края на V в.пр.Хр. е издигнат храм на божеството с египетски произход Амон Зевс. Първоначално към края на V в.пр.Хр. е изграден зидан олтар, но по-късно – през втората половина на ІV в.пр.Хр. до олтара е издигнат храм периптер в дорийски ордер и с каменен антаблеман (горната част на храма). Последният е заменен от мраморен храм към края на ІІІ или началото на ІІ в.пр.Хр. след като е пострадал. Покривът е украсен с керамични скулптирани и оцветени плочи. Реконструкцията му е възможна благодарение на архитектурните детайли, намерени разпръснати около храма. 

През римската епоха (І-ІІ в.) храмът е преустроен и на южната му къса страна са построени две стъпаловидни пристройки, а помежду им върху стария олтар е издигнат нов, по-малък. В това открито пространство вярващите вероятно са ставали свидетели на някакви процесии. Както сочат находките, тази фаза на храма е траяла до времето на наследниците на Константин Велики, когато е окончателно разрушен. Част от раннохристиянска баня, която е открита в северния край на обекта, е свързана вероятно с продължаването на култа през първите векове на Християнството, но и по-късно през средновековието. Изоставянето на храма е последвано от разграбване на камъните от монасите в руския манастир "Пантелеимон", чийто метох става това място.

Античният град Менде, който познава икономически разцвет заради износа на прочутото мендийско вино, е бил една от колониите на Еретрия в полуостров Палини през VІІІ в.пр.Хр. Основният археологически обект, с размери 1200 х 600 м. е на равното възвишение и по склоновете на обрасъл с иглолистни дръвчета хълм, който плавно завършва в морето. На акропола, наричан още Вигла, който се простира югоизточно на най-високата точка на хълма, са намерени подземни складови помещения с керамика (редици с изкопи-делви), датиращи между ХІІ-VІІ в.пр.Хр. На възвишението, известно като Ксефото, проучвателен срез локализира част от стената на класическия град. В Предградието, което споменава Тукидид и което заема крайбрежната част на града извън античните стени, са разкрити няколко последователни фази на обитаване от ІХ до ІV в.пр.Хр. В крайбрежното гробище, намерено на плажа на хотел Менди, са разкрити общо 241 погребения, основно на бебета и малки деца, поставени в големи делви, които датират от края на VІІІ до началото на VІ в.пр.Хр. Делвите носят графична или издълбана украса с растителни и геометрични мотиви и са представителни образци за керамиката на Халкидики. Храмът на античния град е намерен в песъчливия, стръмен нос Посиди на 4 км. западно от Менди. Сред разкопаните сгради е храмът на Посейдон от началото на V в.пр.Хр., който е засечен и на поредица от гравирани надписи върху керамични съдове. 

Резултатите от разкопките в антична Менде до момента са смятани за изключително важни, понеже показват, че на това място е имало селище със силни евбейски влияния още от края на ХІІ и началото на ХІ в.пр.Хр. Характерът на това ранно поселение не може още да се определи, но определено трупаме познания за евбейските колонии в Халкидики, но и за търговските връзки между северноегейските градове по времето на Тъмните векове.

Античният Акант е бил основен град-пристанище в източната част на Халкидики и един от най-важните градове в цяла Македония. Заема стратегическо място между два морски бряга, в близост до Йерисос и на пътя между Урануполи и Света гора. Акант, колония на андросци според Тукидид (ІV 84.1) или на андросци и халкидци според Плутарх, се заражда около средата на VІІ в.пр.Хр. върху праисторическо селище. Градът е прочут с широкото си монетно обращение през Античността. За основен източник на богатството му се смята земеделието. 

В исторически план Акант играе роля по време на Гръко-персийските войни, когато е на страната на персите, първо през 490 г.пр.Хр. в съюз с Мардоний и после през 480 г.пр.Хр. на страната на Ксеркс, когото подпомага в изграждането на канала на полуостров Акти. По-късно влиза в Делоския съюз и помага на Атина в Пелопонеската война. След Никиевия мир през 421 г.пр.Хр. Акант се радва на краткотраен период на независимост до експанзията на македоните, под чийто контрол минава през ІV в.пр.Хр. Градът е опустошен от римляните около 200 г.пр.Хр. (Тит Ливий, 31.45.15 и др.), но пристанището продължава да функционира. По време на римската империя градът става провинция (conventus на римските граждани). Акант сече големи емисии сребърни монети за пръв път около 530 г.пр.Хр. по евбейски образец. Около 424 г.пр.Хр. се наблюдава промяна в монетосеченето на Акант, като вече се използва финикийски образец. Последните емисии монети на Акант могат да се датират към средата на ІV в.пр.Хр.

Манастирът Зигу (Франгокастро) е извън пределите на Света гора. Това е древен светогорски манастир, учреден в средата на Х в. и разрушен малко преди 1198 г. Днес е запазена отбранителната му стена с десет кули, която обгражда площ от 5,5 декара. Манастирската черква от първата четвърт на ХІ в. е запазена на височина до 4 метра. Това е кръстокуполен храм с два погребални параклиса, който има четири строителни фази. 10- Дирекция за византийски античности извършва систематични разкопки за разкриването и изучаването на строителната история на средновековния манастир Зигу, отбелязва археологът Йоаким Папангелос.

Олинт е античен град в Халкидики, построен в плодородна равнина, в дъното на Торонейския залив и близо до началото на полуостров Палини (днес Касандра) на разстояние 60 стадия (ок. 11,5 км) от Потидея и на 4 км. от морето. 

Исторически данни 

Мястото се обитава от неолитната епоха (5300-4500 г.пр.Хр.). Думата Олинт е предгръцка и означава по всяка вероятност ‘дива смокиня'. Съгласно традицията градът е наречен така от Олинт, сина на речния бог Стримон. Херодот споменава, че градът е завладян от ботиеите от Ематия през VІІ в.пр. Хр. 

Районът е принадлежал на тракийското племе ботиеи, което го владее до 479 г.пр.Хр. Тогава персийският военачалник Артабаз решава, че градът готви бунт срещу Великия владетел. Артабаз посича жителите му и предава изпразнения град на халкидците от околността. Като част от Делоската симахия Олинт вероятно е бил незначим, защото се споменава, че внася само 2 таланта, докато съседните Скионе, Менде и Тороне внасят по 9, 8 и 6 съответно. 

През 432 г.пр.Хр. става център на Халкидския съюз, създаден от Пердикас, македонския владетел, като там се заселват халкидци от съседни селища. Същата година се отделя окончателно от Делоската симахия. Бразидас го използва като база за експедицията си от 424 г.пр.Хр. През ІV в.пр.Хр. става важна политическа сила, като център на Халкидския съюз. Сведения за дейността на Халкидския съюз могат да се намерят от времето на Никиевия мир (421 г.пр.Хр.), когато халкидците предприемат обща дипломатическа постъпка и се съюзяват с аргосците. Намерени са монети на съюза, които са датирани със сигурност от 405 г.пр.Хр. Безспорно е, следователно, че съюзът е създаден преди края на V в.пр.Хр. и мотивът за учредяването му е общата отбрана срещу евентуално атинско нападение. След края на Пелопонеската война съюзът се развива бързо. Около 390 г.пр.Хр. халкидците сключват важен договор с македонския владетел Аминт и до 382 г.пр.Хр. в съюза на халкидците се включват множество гръцки полиси на запад от Струма, сред които и Пела. 

Същата година Спарта заповядва на жителите на Акант и Аполония, които се страхуват, че ще бъдат завладени от халкидците, да нападнат Олинт. След тригодишна война без победител халкидците се съгласяват да разтурят съюза (379 г.пр.Хр.). „Разтурянето” е формално, защото две години по-късно съюзът е сред членовете на Атинската морска симахия (378-7 г.пр.Хр.). Двайсет и две години по-късно, по време на Филип Македонски Демостен описва Олинт като по-силен от времето преди спартанската експедиция. По общо мнение градът е бил огромен, а съюзът е обхващал 32 града. Във войната между Атина и нейните съюзници през 357-55 г.пр.Хр. Олинт първоначално е на страната на Филип. По-късно, уплашени от увеличаването на мощта на Филип, халкидците сключват съюз с Атина, но въпреки нейните усилия и конкретно на Демостен, градът се предава на Филип (348 г.пр.Хр.), който го сравнява със земята. 

Археологически данни 

Градът от класическата епоха е бил изграден по Хиподамовия план на площ 600 х 300 м в правилни жилищни квадрати, които се разделят от хоризонтални и коси улици. За отбелязване е, че не е намерен градският театър. Къщите са имали два етажа и вътрешен двор. От южната страна се е намирала агората, а от източната – къщите на заможните. Сред вилите, които са разкопани, е тази на Добрата Тюхе, на актьора, както и на Еросите близнаци. В тях са разкрити подови мозайки, съдове, накити и глинени статуетки. Първите археологически находки датират от 1928 г. Последните разкопки са от 90-те години на ХХ в. 

Археологически музей на Олинт 

От 1988 г. в археологическия резерват Олинт функционира археологически музей. Неговата цел и да даде на посетителите завършена представа за историята на античния град, но и да опише разкопките и реставрацията. Всичко това става изключително с аудиовизуални средства.

Метохът Флогитон датира от 1311 г. До 1924 г. функционира като метох на руския манастир в Света гора, а после – като клон на американския Червен кръст, който се е грижел за бежанците от Каламаря, а по време на окупацията (1944 г.) е бомбардиран от българската армия. В средата на 60-те години на ХХ в. голям пожар изпепелява сградата до основи. През 1999 г. с решение на общинския съвет на Муданя, мястото е отдадено на 10-а Дирекция за византийски старини, за да се извършат необходимите реставрационни дейности и да се създаде Центърът за византийска култура в Халкидики Юстиниан, както е наречен от археологическия екип, който отговаря за реставрацията. 

В тази сграда е подслонен музеят на метоха. Проектът е финансиран от ЕС и от националния бюджет и възлиза на 10 милиона евро.

Aristotle was born in Stageira in 384BC. His father was Nicomachus, personal physician to king Amyntas II of Macedon. His mother was Phaestis. His parents died when Aristotle was very young and Proxenos, a relative living in Atarnea, a city in Mysia, took him in his custody. When Aristotle turned 18, he left Stageira for Athens, where he studied in Plato’s Academy for 20 years, until, that is, the death of Plato in 347BC. Just prior to this Aristotle had founded a school at Assos in Troas, as a chapter of the Academy. It was then that he married Pythias from Atarneas. He stayed in Troas for three years and then crossed to the island of Lesvos, where he befriended Theophrastus, whom he later left as successor at the school of Athena. He stayed in Lesvos for two more years, namely until 343BC, when he was invited to Pella by king Philip II, to become the tutor to the king’s son, Alexander. Alexander’s education lasted for three years, until 340BC. Aristotle then retired to Stageira, where he married again, this time to Herpyllis, also from Stageira. He returned to Athens in 335BC and founded his own school, the Lyceum, later renamed to Peripatos. He directed this school for 12 years and it is in this interval that he composed all of his marvelous works. After the death of Alexander the Great, he was accused by his enemies for “irreverence” and took refuge in Halkida, where he had an estate, inheritance from his mother. It was in Halkida and at the age of 63 that he died, in 322BC. He was survived by his two children, Pythiada and Nicomachus. According to a posterior written tradition, a year after Aristotle’s death in Halkida, the people of Stageira officially moved and buried his remains in their city. It is reported that a majestic ceremony took place and a great shrine was founded at the philosopher’s tomb, while an annual festival, “Aristoteleia”, was established to honor the great man. There are present-day efforts for a revival of this great festival and the first artistic happenings took place in the summer of 1996 and were considered a great success.

Пещерата Петралона се намира на около един километър от село Петралона. Достъпна е за посетители от 1979 г. В нея световноизвестният учен доктор Арис Пулианос намира следи от обитаване от около 700 000 години. Това са най-старите известни предци на европейците, чиито следи са намирани до днес. 

Пещерата се прочува с палеонтоложките и палеоантроположките си находки от 1960 г., намерени по случайност от местния жител Христос Сариянидис. Това е прочутият вкаменен човешки череп. Стойността на находката и нейната уникалност са станали повод за множество проучвания във и извън пещерата. През 1968 г. и в периода 1974-1988 в пещерата провежда разкопки палеоантропологът Арис Пулианос. 

В публикациите му, посветени на пещерата, се говори за каменни и костни артефакти, но несистематизираният вид на публикациите не ни дава ясна представа за находките. Във всеки случай те са от изключителна важност и представляват първите свидетелства за живот в гръцкия географски ареал. От антроположка гледна точка вкамененият череп е изключително ценен, но сред специалистите няма единодушие за датировката му, и нещо повече – за оценката му. Основните възгледи се различават съществено и се смята, че черепът е принадлежал на човек, който е живял в епохата преди 700 000 години според едни учени, или 200 000 години според други. 

Античната Стагира, родно място на Аристотел, най-големият философ на Античността, учител на Александър Велики, се намира на около 500 м. югоизточно от днешното село Олимпиада върху едно малко, скалисто полуостровче, което се нарича Лиотопи. Основана е от колонистите от Андрос около 655 г.пр.Хр. на източния, по-стръмен, хребет на Халкидики, а малко по-късно там се заселват колонисти от Халкида. В античните извори се упоменава точното място на полиса: Стагира се намира на юг от Акантос, край брега. В допълнение се говори за едно малко островче срещу града с името Капрос (същото име се приписва на пристанището на града, а освен това много монети от града имат като символ глиган – капрос на старогръцки). Съгласно традицията стагиритите са пренесли и погребали в града си останките на Аристотел и са учредили в негова чест големия празник Аристотелия. 

След гръко-перскийските войни Стагира участва в Делоската симахия, като е внасял сравнително ниска сума в общата каса. По време на Пелопонеската война обаче градът се отделя от Атина, през 424 г.пр.Хр. сключва съюз със спартанците и се предава на Бразидас. Това отстъпничество разгневява атиняните, които изпращат Клеон, за да върне града в атинската сфера на влияние. Жителите на града обаче се опълчват успешно на Клеон и градът запазва автономията си. 

По-късно Стагира влиза в Халкидския съюз, който е сключен между градовете в Халкидики и е с център Олинт. По време на Олинтската война (349 г.пр.Хр.) Стагира е обсадена от Филип ІІ и е разрушена, но е възстановена от него, тъй като е роден град на Аристотел (Херодот, История, 7, 115; Тукидид, История на Пелопонеската война 4, 88, 2; Страбон, География, 7, 331; Плутарх, Успоредни животописи, Алексанъдр, 7, 3). Въпреки повторното застрояване на града, последната катастрофа бележи залеза му и той започва постепенно да запада.

Според митологията Торона е била съпругата на Протеас, син на Посейдон.. Следи от праисторически селища от ІІІ хил.пр.Хр. и множество други останки от антични, раннохристиянски и средновековни храмове, крепости и други свидетелстват, че мястото е непрекъснато обитавано от неолита насам. 

Античната Торона е колония на халкидски колонисти от VІІІ в.пр.Хр. През V в.пр.Хр. Торона е един от най-важните градове в Халкидики. Има собствено монетосечене и е част от Атинския морски съюз. Тукидид разказва, че през 423 г.пр.Хр. градът е превзет от спартанския стратег Бразидас. През 348 г.пр.Хр. става част от държавата на Филип ІІ Македонски. През 168 г.пр.Хр. е превзета от римляните и започва да запада. През средновековието мястото е метох на светогорски манастири. 

Могъщите й стени, заедно с други постройки, са сринати през ХІХ в., когато турците използват гранитните блокове, с които те били изградени, за застилането на основните пътища към Истанбул и Солун. Последните археологически проучвания показват, че мястото е непрекъснато обитавано от неолита до турското робство. Намерени са строителни останки, но твърде фрагментарни, тъй като са били унищожени вследствие непрекъснатото обитаване на мястото. Археолозите са положили особено големи усилия в некропола на селището от Желязната епоха, за което се смята, че покрива периода от края на ІІ в. до ІХ в. В този некропол са намерени 134 погребения 118 от които са с трупоизгаряне и 16 с трупополагане. Разкрити са 500 съда, използвани или като погребални урни или като погребален инвентар.